Отит. Връзката ухо – отит. Какво знаем? Въведение по темата
Връзката ухо – отит. Какво знаем? Въведение по темата. Отит е медицински термин, или можем още да го определим като лекарска диагноза, която описва възпалението на ухото. Ухото като орган е важен за нас хората, защото, чрез него ние възприемаме околния свят – чуваме звуци, умеем да пазим равновесие, както и поддържаме правилна стойка на тялото. Ухото – такова, каквото всички го познаваме, се оказва малко по-сложно като анатомия орган. Ухото се дели на три дяла – външно, средно и вътрешно ухо. Външното ухо или така наречената видимата част на ухото, се състои от ушната мида, външния слухов проход като обхваща пространството до тъпънчевата мембрана. Средното ухо от своя страна играе много важна роля за слуха. В неговата структура влизат самата тъпънчева мембрана, тъпънчевата кухина навътре от нея (познати съвместно като слухово тъпънче), слухови костици и вътрешна слухова тръба (наричана още Евстахиева тръба), която свързва средното ухо (или ухото като орган) с фаринкса. Средното ухо осигурява връзката на околния свят като улавя звуците и ги предава под формата на вибрации към вътрешното ухо и неговите структури. Вътрешното ухо пък, представлява сложна структура от ципест и костен лабиринт, който играе роля едновременно на орган на слуха и орган на равновесието. Тези два независими по действието си дяла, са безупречни в своето изпълнение на поставените им задачи. Единия превръща и предава звука в нервен импулс към мозъка, а другия е отговорен за пазенето на равновесие като ориентира тялото в пространството.
Отит – проблем за малки и големи
Отит – проблем за малки и големи. Ухото като анатомичен орган е в непрекъснат контакт със заобикалящата го среда и всички циркулиращи в нея микроорганизми – добри и лоши. Отит е заболяване, което може да засегне всеки човек. От статистическа гледна точка обаче, отита е по-характерен и по-често срещан при децата, защото на първо място децата имат характерни за възрастта си анатомични особености, които се изразяват в по-овалната им
глава и респективно по-хоризонтално разположение на евстахиевите тръби. Това забавя и затруднява оттичането и дренирането ѝ, като я прави по-уязвима за бактериални и вирусни атаки – основна причина за появата на отит. Децата също така имат недоразвит имунитет, който в процеса на израстване, до към годините на пубертета, се усъвършенства и изгражда. Това е другата причина, поради която при децата е налице забавен имунния отговор и съответно забавена реакция на организма при срещата му с подобни болестотворни микроорганизми, причиняващи отит.
Отит – и видове отит. Как да различаваме видовете отит и какво трябва да знаем за отита!
Отит – и видове отит. Как да различаваме видовете отит и какво трябва да знаем за отита! От една страна според динамиката на протичане на възпалителния процес се дефинират два вида отит – остър отит и хроничен отит. От друга страна според мястото на разгръщане на възпалителния процес в ухото, са познати следните типове отит.
Външен отит – засяга външното ухо. В повечето случаи външния отит се проявява в случаите на отслабен имунитет, защото в нормалното ни ежедневие ние сме в непрекъснат контакт с въздуха и заобикалящата ни среда. Във външния ушен канал непрекъснато циркулират безброй микроорганизми, които не могат да предизвикат заболяване при здрави хора. При падане на имунитета или наличие на микротравми, е възможно да започне възпалителен процес – отит. Външното ухо е перфектното място (влажно, топло, тъмно) за развиване на бактериална, гъбична и без да изключваме в това число – вирусната инфекция. Друга причина за възникване на външния отит, могат да се окажат посещенията на басейни и летните почивки на море. От една страна липсата на хигиена е предпоставка за развиване на отит, а от друга страна, прекомерната употреба на дезинфектанти като хлор например в подобни изкуствени водоеми, може да раздразни лигавицата на ухото и да е също причина и предпоставка за възникване на възпаление – отит. Прекалено агресивното почистване на ухото, също може да е причина за поява на отит, използването на слушалки, свърхчувствителност към козметични продукти и бижута също така са предпоставки за развиване на отит, както и много други. Признаците, характерни за външния отит, не са дотолкова болезнени, колкото са дискомфортни. Характерни симптоми за външен отит са сърбеж, зачервяване, оток, чувството за чуждо тяло в ухото, слаба, но незатихваща болка, увеличена секреция на ушна кал и др. Външният отит се разпознава лесно и се лекува бързо. За лечение на външен отит по принцип се подхожда с комбинирани капки за уши, използват се капки на основата на антибиотик срещу бактериалните инфекции, антимикотични средства, подкиселяване на средата, циклооксигеназни инхибитори или локални кортикостероиди за потискане на възпалителната реакция както и локални анестетици за премахване на чувството на дразнене и болка.
Среден отит – засяга средното ухо. В зависимост от причинителя, видовете среден отит се делят съответно на асептичен среден отит и т.н. вторичен (в резултат на инфекция) среден отит. Първият от двата – асептичния отит се получава след излагане на много силен шум (над 75 децибела) или може да възникне в резултат на бърза промяна на налягането в тъпънчето (взрив, бързо гмуркане на дълбочина и др.). При този вид отит не се наблюдава микробиологично развитие, затова и такъв вид отит преминава сравнително леко. Другия вид среден отит – т.н. вторичен отит е следствие на инфекция, възникнала в други части на тялото (в случая главата) или неправилното и недостатъчно лечение на предходни инфекции. Средното ухо е изолирано от околната среда чрез тъпънчевата мембрана, така че, в него не могат да постъпят циркулиращите във въздуха патогени, с изключение на случаите, в които тъпънчевата мембрана е спукана. Другата възможност, болестотворни патогени да навлязат в средното ухо, е през евстахиевата тръба, която свързва фаринкса с ухото. От друга страна, в зависимост от динамиката на протичане на възпалителния процес, както и степента и силата, с която се проявява клиничната картина, средния отит се дели допълнително на други два вида отит – остър среден отит и хроничен (серозен) среден отит. С най-голяма честота на диагностициране е острия среден отит. – Причини за възникването на среден отит като цяло, могат да се окажат: дългата и продължителна хрема, трайно уголемените сливици, по-честите ангини при децата, възпаления на ГДП, проблеми и инфекции на зъбите, рецидивиращи полипи и синузит, травми и др. Симптомите, характерни за среден отит са: пулсиращ шум в ушите и пулсираща болка – значително по-силна от предходно описаната за външен отит, заглъхване на ухото – до пълна загуба на слух, главоболие и общо неразположение, повишена телесна температура – до 38-39 градуса, съпроводена с втрисане, подути лимфни възли, загуба на апетит, изтичане на течност (ексудат) и дори гной от ухото и др. За лечение на среден отит по принцип се изписват антибитици – перорално или венозно за потискане на развилите се патогенни микроорганизми. В допълнение се използват противовъзпалителни, температуропонижаващи средства и витамини. Използват се също така комбинирани капки за овладяване на външния отит, ако е съпътстващо диагностициран. Важно е да се знае, че след овладяване на острата фаза, трябва да се продължи с прием на съдоразширяващи средства като пост терапия, за да се запази слуха. При липса на ефект от терапията или недостатъчно лечение, възпалението може да хронифицира, с което се засилва производството на секрет и в някои случаи дори на гной. С появата на подобна клинична картина, вече говорим за диагностицирането на т.н. серозен среден отит. Характерен симптом за серозния (хроничен) среден отит е увеличаване на вътре тъпънчевото налягане, съпроводено в някои случаи с нетърпима болка и дискомфорт. Проблема води до перфорация (спукване) на тъпанчето, след което болката рязко намалява и пациента чувства облекчение веднага след това. Важно е да отбележим, че в случаи на спукана тъпънчева мембрана, не се капят капки за уши – противопоказно е! В подобни случаи е нужно незабавна консултация с УНГ специалист. Пукане на тъпънчевата мембарана може да се окаже необходима интервенция, в случаите когато се прави от специалист, за да се намали налягането в ухото и да се възстанови слуха. Навременната лекарска намеса е необходима, защото последствия за загуба на слуха са възможни.
Вътрешен отит – засяга вътрешното ухо. Инфекциите на вътрешното ухо са доста по-рядко клинично изявени. Най-чето причинител на вътрешен отит са вирусите. В някои изключения, като следствие на повторила бактериална инфекция или разрастнал се среден отит, също е възможно провокирането на вътрешен отит. Винаги инфекцията е с посока от вън на вътре към тялото и неговите органи. Възможна причина може да се окаже също така и менингит, заушка, морбили и херпес. Характерни симптоми, за вътрешния отит най-често са: болка и висока температура, обикновено придружени от световъртеж, гадене, повръщане, нарушаване на равновесието и загуба на слух. Като заключение може да се каже, че диагнозата отит е едно добре познато заболяване за специалистите. Отита е личим, но трябва да се подхожда отговорно към него, за да няма усложнения и последствия за човека.
Отит – любопитни факти!
Отит – любопитни факти! Най-уязвими са най-малките пациенти, децата над 1-1,5 годишна възраст до към 7-8 годишна възраст. При тях най-често са налице остър среден отит или серозен среден отит. В случаите, когато не успеем да отстраним инфекцията напълно, проблема хронифицира и се превръща в кошмар за детето и неговата майка. Наличието на бактериална инфекция или бактериален остатък, който в последствие да рецидивира, налага и задължава употребата на антибиотици за лечението на отит. С времето се вижда обаче, че и това не помага при някои пациенти. Употребата на антибиотик унищожава патогена, но води след себе си до дисбактериоза за назалната лигавица, което я прави компрометирана и уязвима. Назалната лигавица е тази, която се явява като първа бариера и защита срещу патогените. Именно този период е най опасен, защото в този отрязък на време, непосредствено след антибиотичната терапия, когато имаме компрометирана лигавица и е налице податливо дете към инфекции с по-слаба хигиена и по-слаба имунна защита, са налице всички предпоставки за нова инфекция или рецидив на старата. От друга страна е известно на всеки, че прекомерната употреба на антибиотици води до антибиотична резистентност и опасност дадени организми да не се повлияват от назначените му след време терапии. Тук идва необходимостта от профилактика на подобни пациенти и буквалното „лекуване“ на тяхната лигавица в моментите, когато тя е най-уязвима. Редом с познатата на всеки пробиотична терапия, в практиката е налична подобна такава насочена към подсилването и възстановяване на назалната лигавица, както и възвръщане на нейния потенциал на защитна бариера на организма. Такъв продукт е RINOGERMINA спрей.